Lets talk about sex!

Какво е нужно, за да изпиташ истинска близост с някого?
 
В списание „Collegiate Challenge” (Колежански предизвикателства), д-р Хенри Бранд,  казва, че се проявява един  и същи синдром, един модел, по който протичат отношенията между двойките, които се обръщат за помощ към него. Те споделят: …
„Отначало сексът беше вълнуващ. Но след известно време започнах да се чувствам странно, а след това започнах да изпитвам неприятно чувство към партньора си. Сдърпахме се, започнаха караници и накрая скъсахме. Сега не можем да се понасяме.”

 Това аз наричам следнощeн синдром. Събуждаме се и откриваме, че близостта всъщност я няма. Сексът не ни удовлетворява вече и това, което накрая се получава, не е това, което отначало сме искали. Остават две егоцентрични личности, търсещи задоволяване на собствените си нужди. Истинската любов и интимност не могат да бъдат извлечени „мигновено”.

Всеки един от нас има пет основни области в своя живот –

    * физическа,
    * емоционална,
    * умствена,
    * социална и
    * духовна.

Всички те трябва да са в хармония. Ние искаме да получим „незабавно” удовлетворение на нуждата си от близост. Когато тази нужда в една връзка не е посрещната, разрешаваме проблема по най-лесния начин. Към коя област се насочваме? Към физическата, интелекуалната, социалната, емоционалната или към духовната? Към физическата! По-лесно е да бъдеш във физическа близост с някого, отколкото в каквато и да било друга близост.

Можеш да имаш физическа близост с човек от другия пол за един час, или за половин час – просто зависи от копнежа! Но скоро откриваш, че сексът може да бъде само временно задоволяване на повърхностни желания. Съществува друга, много по-дълбока нужда, която не е била посрещната.

Какво ще правиш, когато тръпката отмине и когато откриеш, че колкото повече правиш секс, толкова по-малко го харесваш? Търсим си оправдание от рода на: „Ние се обичаме. Наистина сме влюбени.” Но чувството за вина и неудовлетвореност остава. В университетите из цялата страна (САЩ, бел. прев.) срещам мъже и жени, търсещи близост, преминавайки от връзка на връзка с надеждата: „Този път ще стане. Този път връзката ни ще се задържи.”

Смятам, че това, което наистина искаме, не е секс. Това, което наистина искаме, е близост.

Какво представлява близостта?
В днешно време думата „близост” е придобила сексуален оттенък. Но тя е много повече от това: включва всичките различни измерения на живота ни – да, физическия, но също така и социалния, емоционалния, интелектуалния и духовния аспект. Интимността наистина означава пълно  споделяне на един живот. И не копнее ли всеки един от нас за близост, за това напълно да сподели живота си с някого?

В книгата си „Твоят страх от любовта” Маршал Ходж казва:

    „Жадуваме за моменти на любов, близост и нежност, но често в последния момент се отдръпваме. Страхуваме се от близостта. Страхуваме се от любовта.” Малко по-нататък в книгата си, Маршал Ходж твърди: „Колкото повече се сближаваш с някого, толкова повече нараства вероятността да бъдеш наранен от него.”

Точно страхът от болката често ни пречи да открием истинска близост. Бях поканен да изнеса серия лекции в един университет в южен Илинойс. След една от срещите, една жена дойде при мен и каза: „Бих искала да споделя проблемите, които имам с приятеля си.” Седнахме и тя започна да ми разказва.

След малко сподели: „Никога повече няма да позволя да бъда наранена.” Казах й: „С други думи ти казваш, че никога повече няма да позволиш да обичаш.” Тя си помисли, че съм я разбрал погрешно и продължи: „Не, не казвам това. Просто не искам отново да ме наранят. Не искам болка в живота си.” Аз повторих: „Точно така, не искаш любов в живота си.”

Виждате ли, няма такова нещо като „безболезнена любов”.

Бих предположил, че вие (и околко 100% от населението на света) ще признаете, че сте били наранявани при някаква минала връзка. Въпросът е как сте се справили със страданието.

За да прикрием болката, много от нас дават на хората това, което аз наричам „двоен знак”. Казваме на човека: „Виж, искам да се сближим. Искам да те обичам и да ме обичаш,но… чакай малко, досега все са ме наранявали. Не, не искам да говоря на тази тема. Не искам да чувам онези неща.”

Изграждаме стени около сърцата си, за да се предпазим от всеки, които би ни наранил. Но същите тези стени, които държат хората отвън, държат и нас като затворници отвътре. Резултатът? Обгръща ни самотата и истинската близост и любов стават невъзможни.

Какво е любовта?
Любовта е повече от някакви емоции и определено повече от едно хубаво чувство. Но обществото ни е превърнало в обикновени усещания това, което Бог първоначално е казал за любовта, секса и близостта.

В Библията, в книгата Послание към Коринтяните 13 гл., ап. Павел извежда най-точните характеристики на истинската любов. За да придобиете пълна представа за Божието определение за любов, ще ви представя перефразирано стиховете от четвърти до седми, а вие помислете над въпроса:

Колко добре ще бъде посрещната твоята нужда от близост, ако някой те обича така, както Бог казва, че трябва да бъдем обичани?

    * ако този човек се отнася към теб мило и с търпение и не ти завижда?
    * ако този човек не се превъзнася и не се гордее?
    * ако не е груб, не търси своето и не е раздразнителен?
    * ако не ти държи сметка за грешките ти?
    * ако не те лъже и винаги е честен с теб?
    * ако този човек те защитава, вярва ти, винаги ти желае доброто и може да ти бъде опора?

Кой може да живее така?

Ето как Бог, Създателят на любовта, определя любовта, която иска да изпитваме помежду си. Вероятно забелязвате, че този вид любов е фокусиран върху „другия”. Тази любов е даваща, а не търсеща лична изгода. И ето го проблемът. Кой може да обича по този начин?

За да можем да показваме такава любов, първо самите ние трябва да сме я изпитали. Не можеш да показваш безусловна любов към някого, ако никога не си бил обичан по същия начин. Бог, Който ни познава и знае всичко за нас, ни обича със съвършена любов.

Господ ни казва чрез древния пророк Йеремия: „Наистина те възлюбих с вечна любов”. (Йеремия 31:3). Така че, Божията любов към теб никога няма да се промени.

Бог продължава да ни обича въпреки всичко. Често връзките приключват, когато нещо се измени – като травма при катастрофа или загуба на работата. Но Божията любов не се влияе от нашия външен вид или кои сме ние.

Както виждате, Божият поглед към любовта е напълно различен от този на обществото. Бог просто ни казва, че ни е предоставил право да искаме Неговата прошка и любов. Ако откажем този дар, ние ще бъдем тези, които сме ощетени в намирането на истинска пълнота, истинска близост и истинска цел в живота.

Четейки Библията, виждаме, че Божието отношение към секса е много ясно заявено. Бог е запазил секса за брака и само брака. Не защото иска да ни накара да се чувстваме отвратително, но защото иска да предпази сърцата ни. Иска да издигне защита за нас, за да може, когато встъпваме в брак, близостта да бъде базирана на сигурността от Божията любов и мъдрост.